"Ирония на съдбата" или защо трябва да се чете историята?

Пускам тук една статия, на която попаднах днес. Свързана е със събитията малко преди 9.IX.1944г и разкрива някои дълго премълчавани истини.

В менгемето на Сталин и Хитлер

"Кръстопът на съдбата" - така Уинстън Чърчил озаглавява един от томовете си, посветени на Втората световна война. Пред такъв кръстопът е била изправена не само неговата Англия, но и почти всички воюващи страни. За България това става през лятото на 1944 г., когато и на децата вече е ясно, че страната отново е в губещия лагер. Същият Уинстън Чърчил в реч пред Камарата на 4 август характеризира нейното положение в своя неповторим лаконично изящен стил: "За трети път през моя дълъг живот България е изправена пред пропастта. Очевидно тази нещастна страна не може да даде на света нищо друго освен продажни или некадърни политици, които през всяко ново поколение я водят към нови погроми. За България дванадесетият час още не е ударил, но вече бие!". В София разбират това. И започват отчаяни опити да изкарат България от войната.

Цялата статия може да се прочете тук: В менгемето на Сталин и Хитлер - Общество - Стандарт Нюз