Тъкмо се връщам от социалните, където за първи път подавах декларация за детски. В чакалнята имаше безброй налепени съобщения, започващи с "Уважаеми клиенти, ..." Ще пропусна мизерията в чакалнята и опашките. Само най -издръжливите на студ и разполагащи със свободно време и огромно търпение майки и татковци бяха удостоени с честта да бъдат обслужени. Ще пропусна и шантавото работно време: всички "стаи" работят от 9.00 до 12.00, от там нататък до 17.00 се отварят "дежурни стаи", на кратко - до обяд се работи, след това е уво.
Петък миналата седмица ме върнаха за липсваща хартия от бумащината и ми казаха понеделник да подам пак нещата с петъчна дата, която е крайната за месеца. Та днес давам си листите и :
- Ама защо датата е от миналия петък?
- Ами -взех да пелтеча- ваша колежка ми каза, че може..
-Еейййй да не изтървете 35лв! Ами тогава тя да ви приеме молбата! Защо не сте попълнили това и това поле? НАЛИ СТЕ ФИРМАДЖИЯ, КОЙ ВИ ОПРАВЯ СМЕТКИТЕ.Ама вие и справка нямате!
- Справка? От къде?, питам виновно
- ОТ НАС! Оффф, при което леката трябваше да се премести на другото бюро на компютъра, за да ми изкара справка. Успя да ми вмени вина, че трябва да ми издава справка, която по принцип трябва да ми издаде ?!?!? Между временно си протичаше успореден разговор, да не кажа основен, между двете служителки от стаята, на ниво "баби от блока". Едната се изряза "Ми да запразняваме бе, Петрова!" А днес е първи ден от работната седмица, първи работен ден от месеца..
- Офф, айде бе господине, объркали сте тук доходите. Попълнете декларацията наново отвън.... Защо не сте сметнали общия и средномесечния доход? Вие не можете ли да смятате?
- Наум ли или да си нося елка от вкъщи ?, взех да губя търпение и задръжки аз.
- Ми да! В данъчното как си попълвате декларациите! Там никой не си играе, връщат ви на секундата! Моята работа е само да ви приема декларацията!
Та така.. Сигурно много хора знаят за какво говоря и затова и си пропускат тези главоболия.
След тази случка ми се появи една мечта - държавата да не мисли за мен, но и да не ме задължава да допринасям за благоденствието й. Ако остана без работа - да не ми изплаща обезщетение, ако се разболея - да заплащам за лечението изцяло, да не ме пази полиция /те и без друго не го правят/, да си цакам за даскалото на лапето и т.н. А как ще пазя здравето и сигурността си, от къде ще намеря пари ако ми се наложи - дали ще спестявам, дали ще вземам кредити, нека това да бъде мой проблем. А така какво става - цакаш като попец всеки месец данъци и осигуровки и ако случайно решиш да се възползваш от някоя социална услуга ти се налага да проявиш голяма воля, както и да разполагаш с време. Ако пък кажеш "Еб@ го, няма да се занимавам", получаваш моралното успокоение, че си дарил за изхранването и размножаването на многодетните семейства.
Петък миналата седмица ме върнаха за липсваща хартия от бумащината и ми казаха понеделник да подам пак нещата с петъчна дата, която е крайната за месеца. Та днес давам си листите и :
- Ама защо датата е от миналия петък?
- Ами -взех да пелтеча- ваша колежка ми каза, че може..
-Еейййй да не изтървете 35лв! Ами тогава тя да ви приеме молбата! Защо не сте попълнили това и това поле? НАЛИ СТЕ ФИРМАДЖИЯ, КОЙ ВИ ОПРАВЯ СМЕТКИТЕ.Ама вие и справка нямате!
- Справка? От къде?, питам виновно
- ОТ НАС! Оффф, при което леката трябваше да се премести на другото бюро на компютъра, за да ми изкара справка. Успя да ми вмени вина, че трябва да ми издава справка, която по принцип трябва да ми издаде ?!?!? Между временно си протичаше успореден разговор, да не кажа основен, между двете служителки от стаята, на ниво "баби от блока". Едната се изряза "Ми да запразняваме бе, Петрова!" А днес е първи ден от работната седмица, първи работен ден от месеца..
- Офф, айде бе господине, объркали сте тук доходите. Попълнете декларацията наново отвън.... Защо не сте сметнали общия и средномесечния доход? Вие не можете ли да смятате?
- Наум ли или да си нося елка от вкъщи ?, взех да губя търпение и задръжки аз.
- Ми да! В данъчното как си попълвате декларациите! Там никой не си играе, връщат ви на секундата! Моята работа е само да ви приема декларацията!
Та така.. Сигурно много хора знаят за какво говоря и затова и си пропускат тези главоболия.
След тази случка ми се появи една мечта - държавата да не мисли за мен, но и да не ме задължава да допринасям за благоденствието й. Ако остана без работа - да не ми изплаща обезщетение, ако се разболея - да заплащам за лечението изцяло, да не ме пази полиция /те и без друго не го правят/, да си цакам за даскалото на лапето и т.н. А как ще пазя здравето и сигурността си, от къде ще намеря пари ако ми се наложи - дали ще спестявам, дали ще вземам кредити, нека това да бъде мой проблем. А така какво става - цакаш като попец всеки месец данъци и осигуровки и ако случайно решиш да се възползваш от някоя социална услуга ти се налага да проявиш голяма воля, както и да разполагаш с време. Ако пък кажеш "Еб@ го, няма да се занимавам", получаваш моралното успокоение, че си дарил за изхранването и размножаването на многодетните семейства.